5.04.2018 г., 13:48

На загиналите във фабриката в Горни Лом

684 0 2

На загиналите в Горни Лом

 

Като птици литнахте в небето.

Бог ви даде ангелски крила.

И сега сте нейде там, където

няма болка, злоба и лъжа!

 

Облак се издигна в синевата.

В него бяха вашите души!

Ние носим облака в сърцата.

И от него много ни боли!

 

Трудно се навиква с празнотата.

С липсата на чакания глас!

С тропота отвънка на вратата:

върнах се! Отново съм при вас!

 

Нека Бог прости ви греховете

тук, във този свят на суета!

Там благосовени вие бъдете!

Там далеч във Райската земя!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...