На залез
Н А З А Л Е З
Път нямаш ли? Не можеш ли сега?
На залез ще те чакам на брега...
Съвсем е тих, безлюден и красив,
а някой би възкликнал – просто сив.
На залез всичко бавно охладнява...
Вълните следва идваща забрава.
На нас ни стигат залезите зрели
и песента на морските дантели
Ела на залез, втори изгрев няма,
но още тича кипналата пяна
и спомени от нежните ни ласки
ще ни посрещнат чисти и без маски.
Ела на залез! Светлината бяга,
а към нощта и слънцето посяга.
Ще се помолим, но за време друго –
да бъдем с теб в поредното ни чудо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
