31.12.2004 г., 9:36 ч.
На залезите...
На залезите тъжните лъчи обичам.
Със златното рисувам своите мечти
и никой няма да ме види, никой,
защото в тях сама се скривам.
Тогава самотата не тежи,
както и в дъжда сълзите се разливат.
По мокрите ми стъпки никой няма да ме следва.
Ще бъдат само мои и ще пребродя с тях
пътеки, пътища и небеса,
където само аз ще стъпвам.
Ревниво ще ги пазя.
На другите очите няма да ги разберат. ...
Със златното рисувам своите мечти
и никой няма да ме види, никой,
защото в тях сама се скривам.
Тогава самотата не тежи,
както и в дъжда сълзите се разливат.
По мокрите ми стъпки никой няма да ме следва.
Ще бъдат само мои и ще пребродя с тях
пътеки, пътища и небеса,
където само аз ще стъпвам.
Ревниво ще ги пазя.
На другите очите няма да ги разберат. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Катя Дойчева Всички права запазени
Предложения
-
-
Добрите хора винаги успяват, защото носят бяла светлина. Усмихнати, през трудности минават, понесли ...
-
Не се научих да живея без сърце и да обичам просто от учтивост. Раздавам и пилея, с две ръце, ни сме...
-
Отдавна няма в селото ми поп и църквата отколе се руши. Тук изгревът – малинов гъст сироп – с мълчан...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
