На залезите тъжните лъчи обичам.
Със златното рисувам своите мечти
и никой няма да ме види, никой,
защото в тях сама се скривам.
Тогава самотата не тежи,
както и в дъжда сълзите се разливат.
По мокрите ми стъпки никой няма да ме следва.
Ще бъдат само мои и ще пребродя с тях
пътеки, пътища и небеса,
където само аз ще стъпвам.
Ревниво ще ги пазя.
На другите очите няма да ги разберат.
На залезите своята несбъдната любов обричам.
28.02.2000
© Катя Дойчева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
