31 дек. 2004 г., 09:36

На залезите...

1.2K 0 0

На залезите тъжните лъчи обичам.

Със златното рисувам своите мечти

и никой няма да ме види, никой,

защото в тях сама се скривам.

Тогава самотата не тежи,

както и в дъжда сълзите се разливат.

По мокрите ми стъпки никой няма да ме следва.

Ще бъдат само мои и ще пребродя с тях

пътеки, пътища и небеса,

където само аз ще стъпвам.

Ревниво ще ги пазя.

На другите очите няма да ги разберат.

На залезите своята несбъдната любов обричам.

 

28.02.2000

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Дойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...