Отиде си, приятелю.
И нищо със себе си не взе.
Остави добротата
на нечовеците да свети
в блудното им време.
И бялата ти риза
вятърът наду -
платно на кораб,
пристан за ятата
отлитащи на юг...
Бялата ти риза...
Кърпа за плачещи очи.
© Мая Тинчева Всички права запазени