На зазоряване (Украйна)
Свистене
Вик
А после взрив
Прекъснат миг от нечии надежди.
Туптяща земна твърд и счупени стъкла, отломки от стена, осколки, кръв.
Метален вкус на неизпълнени молитви.
Днес никой тук не спи, и там не спят и хвърлят свойта злоба турбулентна.
И падат от небето бомби.
Посяти в земята раждат мъст
И знам че злоба ще пожънат.
Ти знаеш ли звездите как блестят През Март.
Във ранно утро.
При воя на сирени.
Аз знам.
Но знам и друго.
Това е нашата земя
А тя е плодородна.
Врагът ще си получи многократно това което е посял.
И няма нищо сложно.
Просто трябва време.
И после пак цветята ще цъфтят
Ще погребеме свойте мъртви.
Дълбоко ще посеем новите надежди.
И отново ще засеем житото.
Ще преживеем всяка мъка.
И ще помним.
Че врагът ти някога си го наричал брат.
А той ти пращаше свръхзвукови ракети.
В тихи утрини отново ще се будиме, нали?
И ше се чудим сън ли е било, или война.
И откъде се взема злото, Господи защо го има?
И ще живеем.
Ще живеем истински.
На земята завещана от бащите ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Svetoslav Vasilev Всички права запазени
