На зазоряване (Украйна)
Свистене
Вик
А после взрив
Прекъснат миг от нечии надежди.
Туптяща земна твърд и счупени стъкла, отломки от стена, осколки, кръв.
Метален вкус на неизпълнени молитви.
Днес никой тук не спи, и там не спят и хвърлят свойта злоба турбулентна.
И падат от небето бомби.
Посяти в земята раждат мъст
И знам че злоба ще пожънат.
Ти знаеш ли звездите как блестят През Март.
Във ранно утро.
При воя на сирени.
Аз знам.
Но знам и друго.
Това е нашата земя
А тя е плодородна.
Врагът ще си получи многократно това което е посял.
И няма нищо сложно.
Просто трябва време.
И после пак цветята ще цъфтят
Ще погребеме свойте мъртви.
Дълбоко ще посеем новите надежди.
И отново ще засеем житото.
Ще преживеем всяка мъка.
И ще помним.
Че врагът ти някога си го наричал брат.
А той ти пращаше свръхзвукови ракети.
В тихи утрини отново ще се будиме, нали?
И ше се чудим сън ли е било, или война.
И откъде се взема злото, Господи защо го има?
И ще живеем.
Ще живеем истински.
На земята завещана от бащите ни.
© Svetoslav Vasilev All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Аз малко се обърках от някои коментари, Светльо (не твои). Какви аборти, какви пет лева? А пък за смъкнатите гащури на българския лев не ми се говори, че направо яд ме хваща. И срам, и бяс. Банда нагли копеленца, и в буквалния смисъл (Жоро Мастиката, Тошо Крадеца и Меди Лъжеца - в хронологичен порядък) да ни “управляват”, демек - водят за носа. Хората са писали за нас книги, английски историци, и са се възхищавали на българските царе, пък ние какво? Осрахме се. Никъде ни няма в света, а където ни има - сме незабележими и невидими. Та и с Украйна сега така: вместо да вземат твърда позиция, и да кажат “fuck off” на оня кагебист, те му се дупят и му играят кючек.
-
Сега гледам дебатите в парламента и се смея на това как на българският лъв му паднаха гащите, и се оказа, че е просто един кастриран руски котарак.
Войната усилва всичко, също и истината. -
Темата за войната е толкова обширна, сложна, и разделяща, че каквото и да каже човек все е малко. Нищо не знам за войната. Не ми се говори за нея. Не и с такава сталинска убеденост.
Само искам да кажа, че най - добрият ми спомен от време оно на нашите промени ще си остане първият брой на вестник "Демокрация", лъвчето, чувството за свобода и мъдростта ня Петър Дертлиев. И въпреки всички разочарования, събития, и въпреки всички хора, тоя спомен все още топли.
Затова, моля ви не ми говорете за Путин, путиноидчета, диктаторчета, спасители на света, и други подобни.
Използването на етническата карта( формалния повод за войната) отдавна доказа своята несъстоятелност неводеща до нищо добро, както и своя анахронизъм в съвременния омешен свят.
Много показателно е удобното използване в борбата за "свобода и православие" главно на чеченци, буряти, азери и разни други остатъци от монголската орда, не мислите ли. -
Да се вживяваш в ролята на висша инстанция и да съдиш кое е грях и кое не, също е грях!
-
От око за око накрая всички ослепяват! Нали всички се раждаме еднакви? Защо е това разделение сега, когато става въпрос за власт, пари, политика?
Някои си преразпределят пазарите, хора загиват, а ние ги оправдаваме?
Извинявай, Светославе, много ми харесва стиха ти!
пп
стига пък ти с тия аборти! Не говорим за ембриони, а за живи хора! -
Квазар, а ти знаеш ли в момента колко убити деца има от настъпленията, де кротко, лелята на мъжа ми живее в Белгород, дето го бомбардираха, и какво излиза - зъб за зъб, а, око за око, чел си Библията по диагонал, да те върна назад за Беслан, там сещаш ли се какво се случи...
-
Ти знаеш ли звездите как блестят във Март.
Във ранно утро.
При воя на сирени. -
За Бога! Разтърващо е! И е самата реалност! Ужасяващото е, че много българи оправдават, даже харесват тази война! А, нашите прочици твърдят, че сме запазили духовност и тя ще спаси света! Наистина ли? Къде е? В тези екзалтирани, запленени от насилието хора? Браво на теб, Човеко!
-
Убиват братските усмивки с "прецизно точните си оръжия!"
-
На братята с любов - свръхзвукови ракети!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
