На здрачаване
Мрачно и сиво времето вън е.
Просто ми иде да плача.
Чакам отново утро да съмне,
а пък обгръща ме здрача.
И по стъклата бързо се стичат,
бягат дъждовните капки.
Нийде не виждам прехвръкващо птиче,
не чувам викове кратки.
Сякаш в очакване всичко замряло е.
Сякаш светът е замлъкнал.
Сякаш в душата ми опустошало е
и всяка надежда е хвръкнала.
Ала след толкоз тягостно чакане
гръмва в цялата къща.
Защото винаги на здрачаване
шумно при мене се връщаш.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени