Толкоз много светове събрани

Помнят хората избрани

Как водят другите с хомот

Не пощадили ни един живот.

Мислите са в миналите векове

В годините на тежки грехове

Познато ни е тяхното величие

Преписваме им повече приличие.

Земята е с релеф непостоянен

Гневът на хората нетраен

Горещия вулкан е трудно уязвим

Невъзможно - лавата да удържим.

Реките придошли отдавна

Планината с равнината е почти равна

Незнаем колко е възможно докога

Забравихме какво е тишина.

Думите и изстрелите гръмки

Упреците и лъжите тънки

Изглежда няма победител

Лети в небето вражи изстребител.

Навярно утре няма да сме тука

За военните настъпва скука

Лъжовен е мирът и песента

Ще сме отнесени във вечността.

Страданието ще отминава бавно

Ще се потули това време "славно"

Усмихнато дете ще маха с ръце, но

Ще живее с изкуственно сърце!

Отдавна ще да сме фосили

Живели някога тревожни, мили

Разрушили всячески Земята

Затова отлитнали чадата!

Ще забравят земляци и роднини

Другоселци с имена на протеини

Това ще е за предците наказание

Неразгадали от природата послание.

Миналото ще да е представа

Истината далече в забрава

Не ще да вярват в Бог и трон

На Знанието ще отдадат Поклон!