4.01.2009 г., 11:35

Начало

582 0 0

  

Начало

 

Начало през единен

                                 път,

начало до отдаване;

         до твърд;

         до смърт...

Безметежно, голямо,

                      необхванато

превръщане  на първото

        във мисъл,

        в плам.

Едно извечно и стихийно

         вричане

в началото на изгрева

         до заник...

Разбуждане на светлината

от искрите на очите;

сипване зората

    от надвиснали клепачи,

раждане на слънце

    от нестихнали акорди...

Просто сипване

                       - вода

                       - пад

първото потичане

             на зимния сняг!

Началото е труден ден.

Когато търсиш да дариш

пламването

                на кръвта;

Когато търсиш да дадеш

                                  рукването

    на сърцето.

Да подириш

        в изгрева

             на първото начало

своето извечно раждане...

... своите начала

             - винаги и без

                        - къс по къс...

 Времена и вечност

                        - до онова

       начално сливане

                  - с отдаване

                        - със стръв.

Да намериш

            и намираш

мирното и плахо

връщане до там

          - където ражда се денят!

Там, където под извечно

                  покривало

винаги начало е мигът,

там, където под звездите

идва първата

                 мечта.

И открил неволно

                      тихото горене

на копнеж начало

                   и пламтеж;

се връщаш винаги първичен

- снел поредната

                       си потна риза!

Нека догорят и сетните

        зари

на бляскави утра,

          на сухи обеди

               и злачно влажни вечери...

Просто си останал пак в

           началото

  - пак при него идваш

  - винаги и пак, отново

          него

              преоткриваш!

Нека догорят и сетните

                              минути

- ти не спирай

             - ти върви!

Просто винаги се връщаш

         пак във него

 - аления скрин

                 на слънчевото

                                   зарево,

просто винаги обричаш

- тръгването си

                       отново...

Вис

       се примирява,

кът

       се врича,

път

       отново тръгва

подир малка - горско тръпнеща

            пътечка...

Нека догорят

           - защото винаги

         ще имат

своите залези - начални

                     първите слънца;

На тревогите човешки

сън - прибулен

ще добавя

на зелени, малки

      чудно-неизвестни

             към предвечното

        прибежки!...

 

17.03.85

  
От pik

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Качов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...