Начало и край
Което има своето начало,
то несъмнено има своя край.
Разбрах го. Беше трудно отначало…
А как живея днес? – От край до край.
Обичам силно, плача, наблюдавам,
внимавам, слушам и… говоря малко.
На всеки миг дарен се наслаждавам.
Не мисля и не казвам: „Колко жалко!“
Научих се да мога да се радвам,
дори на мъничките нещица.
С любов блажени мигове открадвам
и вече трупам ги… за вечността.
Пред вас признавам – и добро получих.
Дали ще ви се сторя самохвалко,
че все от трудностите аз се учих…
И днес не съжалявам… Ни най-малко!
Веси_Еси (Еси)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еси Всички права запазени
