Начало и край в един-единствен ден
Как иска ми се
да те прегърна!
Ала мой не си.
Дали ще си?
Как искам в погледа ти
аз да зърна...
за мене сътворени
(и на приказно ухаещи)
мечти.
***
Жестоко някой теб е огорчил...
О, моля те, свали я
тази тежка маска!
Кажи, сънува ли
ти моята реална ласка?
Кажи, но и не крий от мен
напиращите си сълзи.
Само посочи ми
(през въздишка уморена)
на живота свой... и пътя си.
Аз днес ще те последвам,
утре не,
със залеза
и нас погребвам.
***
Недей да пазиш толкоз върло,
агресивно
тайната си.
Запомни, тя не е вече само твоя.
Болна е от самота
тъжи,
и вечно ще тъжи пред своя
обруган олтар от тишина.
Аз виждам я, сега до тебе е
(И ще я виждам даже
след завоя ти!)
***
Аз казах ли?! Ще наредя
парченцата на твоя пъзел
лесно.
И цял ден ние ще вървим
към снежно-черната си есенност
унесени във песенност.
Нека не губим време!
Знам за днес, че мой си ти,
че ще поносиш малко през сълзи
хладно-тежкото ми бреме.
В погледа ти нежен -
от мен тъй пламенно жадуван
зърнах жар за мен копнежен.
(от твоите мечти
безмълвно породен)
***
Ала... усещам. Веч към нас
май плува грешен
залезът ни -
(апокалиптично-предрешен).
И предвещава той
зловещи тръни,
забиващи се
в нашите души...
(и рани)
и сълзи, и мъки,
и безутешна тишина,
преродена във тъга,
която вечно ще грози
нашите бъдещи
сродни души.
И неуместно
(може би)
тъгата ни
и тях ще нарани...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвет Всички права запазени
Благодаря...
