с роза
ме галиш
а тя
начупва плавно
сатенената тишина
там
от пукнатина
излита птица
взривява тъмното
с огнени крила
към слънцето се устремява
в миг
превръща се в звезда
която
пулсиращо проблясва
и на дланта ми бавно
бавно
пада
роза
с аромат на целувка
в ръцете си държа
върху нея блести
сълза
© Ласка Александрова Всички права запазени