May 31, 2008, 10:37 AM

Начупена тишина 

  Poetry
526 0 10

с роза
ме галиш
а тя
начупва плавно
сатенената тишина

там
от пукнатина
излита птица
взривява тъмното
с огнени крила
към слънцето се устремява
в миг
превръща се в звезда
която
пулсиращо проблясва
и на дланта ми бавно
бавно
пада

роза
с аромат на целувка
в ръцете си държа
върху нея блести
сълза



© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??