Над думите ми малко помъдрувай
Сърцето ти
е твърдо като камък,
остане ли
без моя пламък,
защото тръпне
в път опасен,
брулен
от дъха на користта, ужасен.
Над думите ми
малко помъдрувай
и в пламъка им чист
танцувай,
учи се
на безкрайното приятелство,
а не на Кастанедово
гадателство!
До скоро беше волна,
млада
и погледът ти
носеше наслада,
в която се съдържа
твойта сила,
че с този пламък
ставаш мила.
- Приятелството ни
е силата крилата,
с която правиш ме
богата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
