2.12.2023 г., 9:44

Над или между

2K 4 11

 

Надеждата е тревожен знак, означава безсилие,
Бъдещото разочарование като насилие,

Надежда е лъжкиня, чиято истинност
Не подлежи на съмнение,.
Надежда обещава лесно бъдеще
 Без нужда от търпение


Тези, които имат на какво да се надяват
И който няма какво да губи -
Най-опасните хора на този свят
Аз съм сред тях...

 

Основното е, че те не се сбъдват
Надеждите на враговете.
Мога само да се надявам на чудо
Но не мечтая да го чакам

.
Имам нужда от остаряла памет
Имам нужда от надежда за рани памучна вата
и много ми трябва игла да шия стегнато
Джобове на душата


...Над мечтите или между
И ти като мен ще свършиш там
Където губят всяка надежда
И получават свобода!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сенилга Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Искрено съжалявам, че твърде късно посещавам страничката ти и не съм те подкрепила навреме, Сенилга. Позравления за четвъртото място!🥰💖
  • Четох, препрочитах и ​​ти благодаря, Иван, от дъното на сърцето си за такъв прекрасен аромат на комуникация!
  • Много съм ти благодарна, Ники, за подкрепата!
  • Чета, препрочитам и откривам все нещо ново и нещо познато дремещо и смътно... Красиво като усетен дим от печка на дърва в зимен ден насред големия град или белотата на снега...
  • Скъпи Младен! Много се радвам да те видя и, разбира се, благодаря за подкрепата! Наистина бях много притеснен, докато пишех това стихотворение, то по свой начин е първото ми...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...