2.12.2023 г., 9:44

Над или между

2K 4 11

 

Надеждата е тревожен знак, означава безсилие,
Бъдещото разочарование като насилие,

Надежда е лъжкиня, чиято истинност
Не подлежи на съмнение,.
Надежда обещава лесно бъдеще
 Без нужда от търпение


Тези, които имат на какво да се надяват
И който няма какво да губи -
Най-опасните хора на този свят
Аз съм сред тях...

 

Основното е, че те не се сбъдват
Надеждите на враговете.
Мога само да се надявам на чудо
Но не мечтая да го чакам

.
Имам нужда от остаряла памет
Имам нужда от надежда за рани памучна вата
и много ми трябва игла да шия стегнато
Джобове на душата


...Над мечтите или между
И ти като мен ще свършиш там
Където губят всяка надежда
И получават свобода!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сенилга Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Искрено съжалявам, че твърде късно посещавам страничката ти и не съм те подкрепила навреме, Сенилга. Позравления за четвъртото място!🥰💖
  • Четох, препрочитах и ​​ти благодаря, Иван, от дъното на сърцето си за такъв прекрасен аромат на комуникация!
  • Много съм ти благодарна, Ники, за подкрепата!
  • Чета, препрочитам и откривам все нещо ново и нещо познато дремещо и смътно... Красиво като усетен дим от печка на дърва в зимен ден насред големия град или белотата на снега...
  • Скъпи Младен! Много се радвам да те видя и, разбира се, благодаря за подкрепата! Наистина бях много притеснен, докато пишех това стихотворение, то по свой начин е първото ми...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...