Над ниски сиви небеса
Направих си наметало от окапали листа,
вяло погледнах назад,
издигнах се над ниски сиви небеса.
Изчистих шкафа от скелети прашни,
запарих си чай от билки омайни,
забравих за всички терзания досегашни.
Приседнах до жълтата котка на прага,
лениво, на припек, посрещнах следобеда,
а той най―нагло с мен реши да се обзалага.
Заложи всичките мечти на света
срещу времето без усмивка
и голямата сива тъга.
Усмихнах се, разперих ръце и полетях
целунах хоризонта при залеза,
казах му само: „Бях, но вече не съм една от тях!“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© SMooth Всички права запазени
