Над пропастта
Снишават се, снишават се мечтите,
изгубили дори за ехо глас.
След тях снишават се и висините.
И падаща звезда - угасвам аз.
В безмълвието на покоя,
в небитието си несътворим.
Далеч от спомена за зноя,
когато и за слепите бях зрим.
За всеки идва ред да гасне -
за падащия метеор.
За слънцето кристално ясно
запява погребален хор.
Но ти, надеждо, си последна.
Следя те в профил и анфас.
Над пропастта с покритие неземно,
оставаш фар и мой компас!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
