18.08.2021 г., 13:10

Над слънцето и под звездите

1.1K 0 4

Застанал пред нощните очици на небето,

покрити с препаска от божествено слово,

Йосиф, останал без едничката си бащина дреха,

отправя поглед към тях и брои своите братя.

 

Оттатък от опаката страна на земята

под слънцето по стари пасторални схеми

синовете на Иаков прибират всичко,

което е преминало през ръцете им.

 

Всичко, което е плод на труд и премеждие,

не попълва поместена в душата неяснота.

Над слънцето и под звездите, немигащи,

скрепява сред хаоса стих от нагледности.

 

 

18.08.2021 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

26 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...