Застанал пред нощните очици на небето,
покрити с препаска от божествено слово,
Йосиф, останал без едничката си бащина дреха,
отправя поглед към тях и брои своите братя.
Оттатък от опаката страна на земята
под слънцето по стари пасторални схеми
синовете на Иаков прибират всичко,
което е преминало през ръцете им.
Всичко, което е плод на труд и премеждие,
не попълва поместена в душата неяснота.
Над слънцето и под звездите, немигащи,
скрепява сред хаоса стих от нагледности. ...