Aug 18, 2021, 1:10 PM

Над слънцето и под звездите

1.1K 0 4

Застанал пред нощните очици на небето,

покрити с препаска от божествено слово,

Йосиф, останал без едничката си бащина дреха,

отправя поглед към тях и брои своите братя.

 

Оттатък от опаката страна на земята

под слънцето по стари пасторални схеми

синовете на Иаков прибират всичко,

което е преминало през ръцете им.

 

Всичко, което е плод на труд и премеждие,

не попълва поместена в душата неяснота.

Над слънцето и под звездите, немигащи,

скрепява сред хаоса стих от нагледности.

 

 

18.08.2021 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...