portishead (Милен Пеев)
48 164
3.09.2010 г., 21:47 ч.

Надалече през пътя... 

  Поезия » Любовна
722 0 2
Недокоснал още
небосклона
в съня ти за още
очаквания
някъде
в падащи
звезди
от съзвездия
в туптящи
сърца
от млечната
локва
на пътя
до безкрая
и не остарява
а се съживява
в облаците
на небосклона
прилепнал в миглите
между клавишите
на отдавна събудено
пиано
между римите
на дъха ти
попиващ с капките
на малко тъга
в очите ми
надалече през пътя...

 

© Милен Пеев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стоя пред вратата,
    онази, която води към тебе,
    искам да вляза,
    да премина през прага,
    дишам на паузи,
    сладко изпарение,
    тръпка пролазва ме,
    с бурно вълнение,
    с усмивка разбирам,
    това невероятно явление,
    спокойно се събирам,
    за следващото проявление,
    поглеждам и изричам,
    думи със силно значение...

    НЕВЕРОЯТНО Е, МИЛО!
  • там са зрънцата на сърцето й
    от които никога нищо не е расло
    там са очите й едва изгрели
    обясняващи причината защо сутрин ставаш
    пробуден нежно от заспиващия й глас
    но нея отдавна я няма а ти не вярваш

    Много хубав стих.
Предложения
: ??:??