3 сент. 2010 г., 21:47

Надалече през пътя...

Поэзия » Любовная

982 0 2

Недокоснал още
небосклона
в съня ти за още
очаквания
някъде
в падащи
звезди
от съзвездия
в туптящи
сърца
от млечната
локва
на пътя
до безкрая
и не остарява
а се съживява
в облаците
на небосклона
прилепнал в миглите
между клавишите
на отдавна събудено
пиано
между римите
на дъха ти
попиващ с капките
на малко тъга
в очите ми
надалече през пътя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

kleopatrasv (Светлана Тодорова)

Стоя пред вратата,
онази, която води към тебе,
искам да вляза,
да премина през прага,
дишам на паузи,
сладко изпарение,
тръпка пролазва ме,
с бурно вълнение,
с усмивка разбирам,
това невероятно явление,
спокойно се събирам,
за следващото проявление,
поглеждам и изричам,
думи със силно значение...

НЕВЕРОЯТНО Е, МИЛО!

2010-09-06T16:32:09+03:00
stel88 (Стеляна)

там са зрънцата на сърцето й
от които никога нищо не е расло
там са очите й едва изгрели
обясняващи причината защо сутрин ставаш
пробуден нежно от заспиващия й глас
но нея отдавна я няма а ти не вярваш

Много хубав стих.

2010-09-04T19:33:49+03:00