Sep 3, 2010, 9:47 PM

Надалече през пътя...

  Poetry » Love
981 0 2
Недокоснал още
небосклона
в съня ти за още
очаквания
някъде
в падащи
звезди
от съзвездия
в туптящи
сърца
от млечната
локва
на пътя
до безкрая
и не остарява
а се съживява
в облаците
на небосклона
прилепнал в миглите
между клавишите
на отдавна събудено
пиано
между римите
на дъха ти
попиващ с капките
на малко тъга
в очите ми
надалече през пътя...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милен Пеев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стоя пред вратата,
    онази, която води към тебе,
    искам да вляза,
    да премина през прага,
    дишам на паузи,
    сладко изпарение,
    тръпка пролазва ме,
    с бурно вълнение,
    с усмивка разбирам,
    това невероятно явление,
    спокойно се събирам,
    за следващото проявление,
    поглеждам и изричам,
    думи със силно значение...

    НЕВЕРОЯТНО Е, МИЛО!
  • там са зрънцата на сърцето й
    от които никога нищо не е расло
    там са очите й едва изгрели
    обясняващи причината защо сутрин ставаш
    пробуден нежно от заспиващия й глас
    но нея отдавна я няма а ти не вярваш

    Много хубав стих.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...