Надежда
Надничам
през
оградата
на моята
душа.
Градина
някога
била,
сега е
буренак...
И в ъгълче
едно
съзирам
аз цвете,
малко,
жълто,
надничащо
за светлина.
Пристъпих
плахо,
клечките
разбутах,
погалих го
с ръка.
То засия!
Целунах го
с очи
и думи
някакви
изрекох.
И то се
съживи.
Спокойно
се разхождам
вече
в градината
на моята
душа.
Покълнала е
там
надежда
и искам
да я
уловя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
