Jan 10, 2010, 11:02 AM

Надежда 

  Poetry » Other
929 0 24

Надничам

през

оградата

на моята

душа.

Градина

някога

била,

сега е

буренак...

И в ъгълче

едно

съзирам

аз цвете,

малко,

жълто,

надничащо

за светлина.

Пристъпих

плахо,

клечките

разбутах,

погалих го

с ръка.

То засия!

Целунах го

с очи

и думи

някакви

изрекох.

И то се

съживи.

Спокойно

се разхождам

вече

в градината

на моята

душа.

Покълнала е

там

надежда

и искам

да я

уловя.

 


© Мариана Вълкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??