Надничам
през
оградата
на моята
душа.
Градина
някога
била,
сега е
буренак...
И в ъгълче
едно
съзирам
аз цвете,
малко,
жълто,
надничащо
за светлина.
Пристъпих
плахо,
клечките
разбутах,
погалих го
с ръка.
То засия!
Целунах го
с очи
и думи
някакви
изрекох.
И то се
съживи.
Спокойно
се разхождам
вече
в градината
на моята
душа.
Покълнала е
там
надежда
и искам
да я
уловя.
© Мариана Вълкова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
