Надежда
Падат листата. Летят и умират.
Тръгнал е влакът. Забавя и спира.
Пляскат ятата. На юг се прибират.
Скърца вратата.
Капе капчукът и тихо ромоли.
Късчето вестник пак вятъра гони.
Капка вода от стрехата отрони се.
Вали и не спира.
А горе небето ще светне окъпано,
ще блеснат сияйно и черните облаци.
Ще вдигнем очите си леко учудени,
Дъгата ще светне кристално добра.
Нека запазим Дъгата прекрасна
и след като плачем да има Дъга.
Да свети, сияе, тържествува свободна...
Да има по късче Дъга
вътре в нас!!!
© Яна Всички права запазени
Какви прекрасни имена, между другото!