Надежда - 2
НАДЕЖДА - 2
Аз знам, че ти си тук, че теб те има,
макар и с много хора, пак сама.
Една надежда, във сърцето скрила,
пази я в теб, пази я все така!
Надеждата е нужна на човека.
Та тя разбива всяка суета.
С деня умира, после пак се ражда
и тласка те напред към вечността.
Животът не щади! Животът взема
понякога най-скъпите неща.
Но борим ли се с трудностите, с него,
разбираш, че животът е съдба.
На слабите в очите се загледай!
Ще видиш как от слабост чак сълзят.
Сърцето свито, устните треперят.
От слабост и сърцата ги болят...
Аз знам, че ти си тук, че теб те има,
макар и с много хора, пак сама.
Една надежда си дълбоко скрила -
надеждата, която ни събра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
