19.07.2009 г., 23:38

Надежда

1.2K 0 7

Едно момче, обгърнато от самота,

вървяло босо по асфалта,

с тъга в сърцето и с наведена глава,

изгубило надеждата във любовта.

 

Една сълза гореща се отрони

от тез самотни и добри очи.

Защо съдбата с него подигра се

и шанс не даде за мечти дори?

 

Едно момиче него изостави,

за да отиде във прегръдките на друг.

И как сега той нея да забрави,

сърце ù даде, а получи студ!

 

И цяла вечност мина от тогава,

момчето ходи пак с наведена глава.

И търси смисъл, търси добротата,

но няма нищо –  ни лъч от светлина.

 

И изведнъж като светкавица надежда блесна –

момчето срещна нечии добри очи.

И светлина обгърна пак сърцето –

любов изпълни техните гърди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бони Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Само човек, преживял истински и силни чувства може да разбере написаното. Глупости на търкалета! Туй го има под път и над път в тоя сайт. Брей! Ти си преживял(а) силни чувства, ний патки сме пасли. Ай моля ти са!...
  • Май ти грешно ме разбра, но не ми е сефте. Карай.
  • Грешно си разбрал. Не е проблема в подслона, а в човека със сърце. Подслонът го гледаме всеки ден и май всичко е заприличало на един голям публичен дом, но за истинските и чисти чувства, май и с лупа да ги търси човек, няма да ги намери.
    Само човек, преживял истински и силни чувства може да разбере написаното. А и не е работата човек само да чете за любовта стотици пъти, а да я преживее. С пожелание за силни преживявания

    Благодаря за пожеланието за успех.
  • Красиво като истината, а истината винаги е банална.
    В най тежката зима ще намерим подслон.
    Поздрави!
  • Уф! Банално!... Това съм го чел стотици пъти. Дайте нещо ново, бе хора!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...