Едно момче, обгърнато от самота,
вървяло босо по асфалта,
с тъга в сърцето и с наведена глава,
изгубило надеждата във любовта.
Една сълза гореща се отрони
от тез самотни и добри очи.
Защо съдбата с него подигра се
и шанс не даде за мечти дори?
Едно момиче него изостави,
за да отиде във прегръдките на друг.
И как сега той нея да забрави,
сърце ù даде, а получи студ!
И цяла вечност мина от тогава,
момчето ходи пак с наведена глава.
И търси смисъл, търси добротата,
но няма нищо – ни лъч от светлина.
И изведнъж като светкавица надежда блесна –
момчето срещна нечии добри очи.
И светлина обгърна пак сърцето –
любов изпълни техните гърди.
© Бони Всички права запазени