Надежда

19.07.2009 г., 23:38 ч.

Поезия » Любовна

5.0 / 2

1000 0 7

Едно момче, обгърнато от самота,
вървяло босо по асфалта,
с тъга в сърцето и с наведена глава,
изгубило надеждата във любовта.
Една сълза гореща се отрони
от тез самотни и добри очи.
Защо съдбата с него подигра се
и шанс не даде за мечти дори?
Едно момиче него изостави,
за да отиде във прегръдките на друг.
И как сега той нея да забрави,
сърце ù даде, а получи студ! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Полет
Метаморфоза

От нощите си искам да избягам, но вече няма как да се владея... Чуждея - сам на себе си чуждея, игла...
Лицата на живота

Младостта бе дръзка и надменна дама. Кръстосала бе крак връз крак. Изпод капелата ѝ с цвят-циклама, ...
Свободен

Аз бях добър приятел, но уви – невинаги съм бил с добри стопани... Аз съм един – но с милион съдби! ...

Още произведения »