Jul 19, 2009, 11:38 PM

Надежда

  Poetry » Love
1.2K 0 7

Едно момче, обгърнато от самота,

вървяло босо по асфалта,

с тъга в сърцето и с наведена глава,

изгубило надеждата във любовта.

 

Една сълза гореща се отрони

от тез самотни и добри очи.

Защо съдбата с него подигра се

и шанс не даде за мечти дори?

 

Едно момиче него изостави,

за да отиде във прегръдките на друг.

И как сега той нея да забрави,

сърце ù даде, а получи студ!

 

И цяла вечност мина от тогава,

момчето ходи пак с наведена глава.

И търси смисъл, търси добротата,

но няма нищо –  ни лъч от светлина.

 

И изведнъж като светкавица надежда блесна –

момчето срещна нечии добри очи.

И светлина обгърна пак сърцето –

любов изпълни техните гърди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бони All rights reserved.

Comments

Comments

  • Само човек, преживял истински и силни чувства може да разбере написаното. Глупости на търкалета! Туй го има под път и над път в тоя сайт. Брей! Ти си преживял(а) силни чувства, ний патки сме пасли. Ай моля ти са!...
  • Май ти грешно ме разбра, но не ми е сефте. Карай.
  • Грешно си разбрал. Не е проблема в подслона, а в човека със сърце. Подслонът го гледаме всеки ден и май всичко е заприличало на един голям публичен дом, но за истинските и чисти чувства, май и с лупа да ги търси човек, няма да ги намери.
    Само човек, преживял истински и силни чувства може да разбере написаното. А и не е работата човек само да чете за любовта стотици пъти, а да я преживее. С пожелание за силни преживявания

    Благодаря за пожеланието за успех.
  • Красиво като истината, а истината винаги е банална.
    В най тежката зима ще намерим подслон.
    Поздрави!
  • Уф! Банално!... Това съм го чел стотици пъти. Дайте нещо ново, бе хора!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...