19 jul 2009, 23:38

Надежда

1.2K 0 7

Едно момче, обгърнато от самота,

вървяло босо по асфалта,

с тъга в сърцето и с наведена глава,

изгубило надеждата във любовта.

 

Една сълза гореща се отрони

от тез самотни и добри очи.

Защо съдбата с него подигра се

и шанс не даде за мечти дори?

 

Едно момиче него изостави,

за да отиде във прегръдките на друг.

И как сега той нея да забрави,

сърце ù даде, а получи студ!

 

И цяла вечност мина от тогава,

момчето ходи пак с наведена глава.

И търси смисъл, търси добротата,

но няма нищо –  ни лъч от светлина.

 

И изведнъж като светкавица надежда блесна –

момчето срещна нечии добри очи.

И светлина обгърна пак сърцето –

любов изпълни техните гърди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бони Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Само човек, преживял истински и силни чувства може да разбере написаното. Глупости на търкалета! Туй го има под път и над път в тоя сайт. Брей! Ти си преживял(а) силни чувства, ний патки сме пасли. Ай моля ти са!...
  • Май ти грешно ме разбра, но не ми е сефте. Карай.
  • Грешно си разбрал. Не е проблема в подслона, а в човека със сърце. Подслонът го гледаме всеки ден и май всичко е заприличало на един голям публичен дом, но за истинските и чисти чувства, май и с лупа да ги търси човек, няма да ги намери.
    Само човек, преживял истински и силни чувства може да разбере написаното. А и не е работата човек само да чете за любовта стотици пъти, а да я преживее. С пожелание за силни преживявания

    Благодаря за пожеланието за успех.
  • Красиво като истината, а истината винаги е банална.
    В най тежката зима ще намерим подслон.
    Поздрави!
  • Уф! Банално!... Това съм го чел стотици пъти. Дайте нещо ново, бе хора!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...