19 июл. 2009 г., 23:38

Надежда

1.2K 0 7

Едно момче, обгърнато от самота,

вървяло босо по асфалта,

с тъга в сърцето и с наведена глава,

изгубило надеждата във любовта.

 

Една сълза гореща се отрони

от тез самотни и добри очи.

Защо съдбата с него подигра се

и шанс не даде за мечти дори?

 

Едно момиче него изостави,

за да отиде във прегръдките на друг.

И как сега той нея да забрави,

сърце ù даде, а получи студ!

 

И цяла вечност мина от тогава,

момчето ходи пак с наведена глава.

И търси смисъл, търси добротата,

но няма нищо –  ни лъч от светлина.

 

И изведнъж като светкавица надежда блесна –

момчето срещна нечии добри очи.

И светлина обгърна пак сърцето –

любов изпълни техните гърди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бони Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Само човек, преживял истински и силни чувства може да разбере написаното. Глупости на търкалета! Туй го има под път и над път в тоя сайт. Брей! Ти си преживял(а) силни чувства, ний патки сме пасли. Ай моля ти са!...
  • Май ти грешно ме разбра, но не ми е сефте. Карай.
  • Грешно си разбрал. Не е проблема в подслона, а в човека със сърце. Подслонът го гледаме всеки ден и май всичко е заприличало на един голям публичен дом, но за истинските и чисти чувства, май и с лупа да ги търси човек, няма да ги намери.
    Само човек, преживял истински и силни чувства може да разбере написаното. А и не е работата човек само да чете за любовта стотици пъти, а да я преживее. С пожелание за силни преживявания

    Благодаря за пожеланието за успех.
  • Красиво като истината, а истината винаги е банална.
    В най тежката зима ще намерим подслон.
    Поздрави!
  • Уф! Банално!... Това съм го чел стотици пъти. Дайте нещо ново, бе хора!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...