guardian_angel (Бояна Петрова)
32 340
24.01.2009 г., 13:18 ч.

Надежда 

  Поезия
888 0 4

Старите рани се отварят

и отново кървят,

а сърцето е ранено за пореден път.

Сълзите са още по-горещи

и горчиви от преди,

болката става все по-непоносима

защо ме нарани?!?!

Нямам вече сили да се боря,

потъвам в тъмнина.

Вървя без да знам къде отивам сега.

Всичко скъпо,

носещо ми щастие избледнява,

само образът ти остава!

От реалността се откъснах,

във фантазията се приютих,

в безопасност сред сенките се скрих.

Бъдещето стряска,

от миналото боли,

настоящето убива с истините си!

От пепелта се издигна,

но само с надежда се съгради.

Един не стига любовта да съхрани!!!

© Бояна Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пфф.."нищо ново" ми направи го по-добре де като знаеш толкова!!!!
  • Прекрасно стихче!Страшно много ми хареса!!!На вас Идеми Дойдеми i doreto66 не знам какъв ви е проблема!Поемата и чудесна!!!
  • Какво имаш предвид под "нищо ново"?И какво не разчувства?Много моля за конкретизация,защото така подметнати думи нищо не ми говорят.
  • с И.Д.
Предложения
: ??:??