Надежда
Старите рани се отварят
и отново кървят,
а сърцето е ранено за пореден път.
Сълзите са още по-горещи
и горчиви от преди,
болката става все по-непоносима
защо ме нарани?!?!
Нямам вече сили да се боря,
потъвам в тъмнина.
Вървя без да знам къде отивам сега.
Всичко скъпо,
носещо ми щастие избледнява,
само образът ти остава!
От реалността се откъснах,
във фантазията се приютих,
в безопасност сред сенките се скрих.
Бъдещето стряска,
от миналото боли,
настоящето убива с истините си!
От пепелта се издигна,
но само с надежда се съгради.
Един не стига любовта да съхрани!!!
© Бояна Петрова All rights reserved.
