Надежда
Старите рани се отварят
и отново кървят,
а сърцето е ранено за пореден път.
Сълзите са още по-горещи
и горчиви от преди,
болката става все по-непоносима
защо ме нарани?!?!
Нямам вече сили да се боря,
потъвам в тъмнина.
Вървя без да знам къде отивам сега.
Всичко скъпо,
носещо ми щастие избледнява,
само образът ти остава!
От реалността се откъснах,
във фантазията се приютих,
в безопасност сред сенките се скрих.
Бъдещето стряска,
от миналото боли,
настоящето убива с истините си!
От пепелта се издигна,
но само с надежда се съгради.
Един не стига любовта да съхрани!!!
© Бояна Петрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Пфф.."нищо ново" ми направи го по-добре де като знаеш толкова!!!!
-
Прекрасно стихче!Страшно много ми хареса!!!На вас Идеми Дойдеми i doreto66 не знам какъв ви е проблема!Поемата и чудесна!!!
-
Какво имаш предвид под "нищо ново"?И какво не разчувства?Много моля за конкретизация,защото така подметнати думи нищо не ми говорят.
-
с И.Д.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
