Надежда
Надежда
Облечена съм в бяло,
а пред мен е голямото огледало.
и „обичам те” изписва се в душата ми.
Две рани в крилата ни
и писък студен в душата ни
жално отеква в нощта,
а в огледалото пак виждам... самота.
Зениците счупени
в парченца тишина изгубени.
Думи празни, но устните все още са жадни.
А слънцето пак залезе
Вятърът носи последната зима,
а аз все още оставам ранима.
И теб те няма и пак само миг, само сън, само блян...
крие се в погледа сам.
...
Накарай ме да повярвам,
че сутрешните лъчи ще донесат надеждата.
Светлината.
Защото се нуждая, за да оцелея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нелс Всички права запазени
