just.neli (Нелс)
4 1
28.01.2009 г., 18:55 ч.

Надежда 

  Поезия » Друга
697 0 2

Надежда

 

Облечена съм в бяло,

а пред мен е голямото огледало.

Ти обвиваш рамената ми
и „обичам те” изписва се в душата ми.

Две рани в крилата ни
и писък студен в душата ни 
жално отеква в нощта,
а в огледалото пак виждам... самота.

Зениците счупени
в парченца тишина изгубени.
Думи празни, но устните все още са жадни.

А слънцето пак залезе

и мечтата да сме двама в тунел навлезе.


Вятърът носи последната зима,
а аз все още оставам ранима.
И теб те няма и пак само миг, само сън, само блян...
крие се в погледа сам.
...

Накарай ме да повярвам,

че сутрешните лъчи ще донесат надеждата.

Топлината.
Светлината.
Защото се нуждая, за да оцелея.


© Нелс Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??