Надежда
Надежда
Облечена съм в бяло,
а пред мен е голямото огледало.
и „обичам те” изписва се в душата ми.
Две рани в крилата ни
и писък студен в душата ни
жално отеква в нощта,
а в огледалото пак виждам... самота.
Зениците счупени
в парченца тишина изгубени.
Думи празни, но устните все още са жадни.
А слънцето пак залезе
Вятърът носи последната зима,
а аз все още оставам ранима.
И теб те няма и пак само миг, само сън, само блян...
крие се в погледа сам.
...
Накарай ме да повярвам,
че сутрешните лъчи ще донесат надеждата.
Светлината.
Защото се нуждая, за да оцелея.
© Нелс All rights reserved.
