just.neli (Нелс)
4 1
Jan 28, 2009, 6:55 PM

Надежда 

  Poetry » Other
729 0 2

Надежда

 

Облечена съм в бяло,

а пред мен е голямото огледало.

Ти обвиваш рамената ми
и „обичам те” изписва се в душата ми.

Две рани в крилата ни
и писък студен в душата ни 
жално отеква в нощта,
а в огледалото пак виждам... самота.

Зениците счупени
в парченца тишина изгубени.
Думи празни, но устните все още са жадни.

А слънцето пак залезе

и мечтата да сме двама в тунел навлезе.


Вятърът носи последната зима,
а аз все още оставам ранима.
И теб те няма и пак само миг, само сън, само блян...
крие се в погледа сам.
...

Накарай ме да повярвам,

че сутрешните лъчи ще донесат надеждата.

Топлината.
Светлината.
Защото се нуждая, за да оцелея.


© Нелс All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??