27.11.2016 г., 11:26

Надежда

512 0 11

Тъга, сълзи, човешка мъка.

Очи предадени на тъмнината.

Сърце туптящо в изнемога,

да търси любовта.

Душа омайна и жестока...

Дихание на тъмнина и хлад!

Отчаян си, но светлината чака!?

Да се пробудиш за света.

Усмивка, топлина, надежда...

И всичко грейва във любов...

Това е  хора сме и можем!?

Да кажем, че обичаме света.

Прегръщам ви, любов бъдете.

Надежда дайте на света.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за топлите коментари!!!Сеси,☺Силви,☺Веси _Еси!!!☺До нови!
  • Поздравления за посланието и позицията! Да бъдем!
  • Браво,поздравявам те за позитивното стихотворение!
  • Имаме нужда от такива стихове! Поздрави!
  • Да!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...