27 нояб. 2016 г., 11:26

Надежда

515 0 11

Тъга, сълзи, човешка мъка.

Очи предадени на тъмнината.

Сърце туптящо в изнемога,

да търси любовта.

Душа омайна и жестока...

Дихание на тъмнина и хлад!

Отчаян си, но светлината чака!?

Да се пробудиш за света.

Усмивка, топлина, надежда...

И всичко грейва във любов...

Това е  хора сме и можем!?

Да кажем, че обичаме света.

Прегръщам ви, любов бъдете.

Надежда дайте на света.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за топлите коментари!!!Сеси,☺Силви,☺Веси _Еси!!!☺До нови!
  • Поздравления за посланието и позицията! Да бъдем!
  • Браво,поздравявам те за позитивното стихотворение!
  • Имаме нужда от такива стихове! Поздрави!
  • Да!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...