27 nov 2016, 11:26

Надежда

  Poesía » Otra
514 0 11

Тъга, сълзи, човешка мъка.

Очи предадени на тъмнината.

Сърце туптящо в изнемога,

да търси любовта.

Душа омайна и жестока...

Дихание на тъмнина и хлад!

Отчаян си, но светлината чака!?

Да се пробудиш за света.

Усмивка, топлина, надежда...

И всичко грейва във любов...

Това е  хора сме и можем!?

Да кажем, че обичаме света.

Прегръщам ви, любов бъдете.

Надежда дайте на света.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за топлите коментари!!!Сеси,☺Силви,☺Веси _Еси!!!☺До нови!
  • Поздравления за посланието и позицията! Да бъдем!
  • Браво,поздравявам те за позитивното стихотворение!
  • Имаме нужда от такива стихове! Поздрави!
  • Да!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....