6.12.2007 г., 10:07 ч.

Надежда 

  Поезия » Друга
4.0 / 3
956 0 1
Каква е тази болка засъсняла,
или пък дошла навреме,
а може би е подранила
и дълго време в мен се е таила.
Запалвам свещ и спирам да проклинам тъмнината,
знам, че този пламък ще ме стопли
и запълни празнотата.
Страхът опитва се да ме сломи
и бавно ме избутва в мрака,
но с търпение характера ми се гради
и знам, че силата в мен ще победи.
Когато си на дъното и вече няма накъде, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Всички права запазени

Предложения
  • Върви сега. Каквото имах – дадох. От утре ще е друго... щом заспим. Два спрели мига с тебе си открад...
  • Закъсня като цвят, избуял сред изсъхнала шума. Не отвори навреме очи, не видя, не разбра, че с любов...
  • Измамното усещане за дом на капчици изтича през улуците, след себе си оставя тих погром на светлини,...

Още произведения »