6.12.2007 г., 10:07 ч.

Надежда 

  Поезия » Друга
4.0 / 3
949 0 1
Каква е тази болка засъсняла,
или пък дошла навреме,
а може би е подранила
и дълго време в мен се е таила.
Запалвам свещ и спирам да проклинам тъмнината,
знам, че този пламък ще ме стопли
и запълни празнотата.
Страхът опитва се да ме сломи
и бавно ме избутва в мрака,
но с търпение характера ми се гради
и знам, че силата в мен ще победи.
Когато си на дъното и вече няма накъде, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Всички права запазени

Предложения
  • Мечтата си сложи лилаво червило, обу си обувките жълти мечтата и нервно излъга: – Ще ида за вино, на...
  • Докога ли по теб ще вървя, моя прашна, трънлива пътеко… Ти се виеш по стръмна скала, а върхът стене ...
  • Назаем са очите ми. Погледна ли – посока в цвят да видя си мечтая. Сънят да е красив. Дори последния...

Още произведения »