Каква е тази болка засъсняла,

или пък дошла навреме,  

а може би е подранила   

и дълго време в мен се е таила.

Запалвам свещ и спирам да проклинам тъмнината, 

знам, че този пламък ще ме стопли 

и запълни празнотата.

Страхът опитва се да ме сломи 

 и бавно ме избутва в мрака, 

но с търпение характера ми се гради 

 и знам, че силата в мен ще победи.

Когато си на дъното и вече няма накъде,   

започваш пак да се изкачваш

 се изкачваш със смелост в  своето сърце.

Така е било така и ще бъде -                                                                                            

няма спокойно морета без вълни    

нито пътища потайни без мъгли,  

но има оазиси в пустинята безкрайна,    

място, което със спокойствие душата ти омайва.

Поглеждам към свещта и осъзнавам      

колко малко му трябва на човека,  

надежда, подплатена с мечти,  

даряващи ни вяра и утеха.