temenujka62 (Теменужка Маринова) temenujka62 (Теменужка Маринова)
2 164
21.10.2009 г., 16:42

Надежда

1.2K 0 7

                 Надежда

 

В локвите от вчерашния дъжд

тази нощ звездите се оглеждат.

Значи – има някаква надежда

слънцето да грейне изведнъж.

 

Днес те е притиснала беда

и не можеш дъх да си поемеш.

Но почакай още малко време –

злото ще изчезне без следа!

 

Ставаш все по-силен от това.

Просто имай вяра в дните нови!

Злото няма вечно да те трови.

Тръгвай смело, с вдигната глава!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
    pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
    Добър стих и
    като форма
    и като послание!*
  • temenujka62 (Теменужка Маринова)
    temenujka62 (Теменужка Маринова)
    Благодаря Ви, Пенко!Имате право, пределно ясно е че стихът е лек и по своему наивен!Но понякога имаме нужда точно от една такава усмивка, налага се сами да си вдъхваме кураж, пък и никоя беда не е вечна...
  • Sorbus (Пенко Пенков)
    Sorbus (Пенко Пенков)
    Но почакай още малко време –

    злото ще изчезне без следа!

    Не съм черноглед! Но ето това е пълна глупост! Защото не може "злото да изчезне без следа". Злото ще го има, колкото и да не ни се иска! И много ще има да чакаш, да изчезне то. Стихотворението е "наивно-оптимистично"...
    Но в едно мога да се съглася - "...смело, с вдигната глава!"
  • temenujka62 (Теменужка Маринова)
    temenujka62 (Теменужка Маринова)
    Благодаря на всички!Желая ви надежда!!!
  • Optimistichno (Христина Маджарова)
    Optimistichno (Христина Маджарова)
    Страхотно стихотворение! И на мен надеждата ми е любима тема! Поздрави!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0