temenujka62 (Теменужка Маринова) temenujka62 (Теменужка Маринова)
2 164
21.10.2009 г., 16:42

Надежда

1.2K 0 7

                 Надежда

 

В локвите от вчерашния дъжд

тази нощ звездите се оглеждат.

Значи – има някаква надежда

слънцето да грейне изведнъж.

 

Днес те е притиснала беда

и не можеш дъх да си поемеш.

Но почакай още малко време –

злото ще изчезне без следа!

 

Ставаш все по-силен от това.

Просто имай вяра в дните нови!

Злото няма вечно да те трови.

Тръгвай смело, с вдигната глава!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
    pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
    Добър стих и
    като форма
    и като послание!*
  • temenujka62 (Теменужка Маринова)
    temenujka62 (Теменужка Маринова)
    Благодаря Ви, Пенко!Имате право, пределно ясно е че стихът е лек и по своему наивен!Но понякога имаме нужда точно от една такава усмивка, налага се сами да си вдъхваме кураж, пък и никоя беда не е вечна...
  • Sorbus (Пенко Пенков)
    Sorbus (Пенко Пенков)
    Но почакай още малко време –

    злото ще изчезне без следа!

    Не съм черноглед! Но ето това е пълна глупост! Защото не може "злото да изчезне без следа". Злото ще го има, колкото и да не ни се иска! И много ще има да чакаш, да изчезне то. Стихотворението е "наивно-оптимистично"...
    Но в едно мога да се съглася - "...смело, с вдигната глава!"
  • temenujka62 (Теменужка Маринова)
    temenujka62 (Теменужка Маринова)
    Благодаря на всички!Желая ви надежда!!!
  • Optimistichno (Христина Маджарова)
    Optimistichno (Христина Маджарова)
    Страхотно стихотворение! И на мен надеждата ми е любима тема! Поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0