Oct 21, 2009, 4:42 PM

Надежда

1.2K 0 7

                 Надежда

 

В локвите от вчерашния дъжд

тази нощ звездите се оглеждат.

Значи – има някаква надежда

слънцето да грейне изведнъж.

 

Днес те е притиснала беда

и не можеш дъх да си поемеш.

Но почакай още малко време –

злото ще изчезне без следа!

 

Ставаш все по-силен от това.

Просто имай вяра в дните нови!

Злото няма вечно да те трови.

Тръгвай смело, с вдигната глава!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добър стих и
    като форма
    и като послание!*
  • Благодаря Ви, Пенко!Имате право, пределно ясно е че стихът е лек и по своему наивен!Но понякога имаме нужда точно от една такава усмивка, налага се сами да си вдъхваме кураж, пък и никоя беда не е вечна...
  • Но почакай още малко време –

    злото ще изчезне без следа!

    Не съм черноглед! Но ето това е пълна глупост! Защото не може "злото да изчезне без следа". Злото ще го има, колкото и да не ни се иска! И много ще има да чакаш, да изчезне то. Стихотворението е "наивно-оптимистично"...
    Но в едно мога да се съглася - "...смело, с вдигната глава!"
  • Благодаря на всички!Желая ви надежда!!!
  • Страхотно стихотворение! И на мен надеждата ми е любима тема! Поздрави!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...