Надежда в душата блести
Небето е тревожно тихо,
а синьото око с надежда
гледа към всемира...
И търси помощ - планетата Земя!
Как и от къде да намери лек...
за изгубените си деца - любими!
Отронват се сълзи горещи,
молитвено устните шептят,
нека сам, Господ Бог -
да ни помилва...
И Пресвета Богородица -
да ни закриля
с божествения си - покров...
Пандемия, световен ред...!
Кой дух свободно мислещ...?
Ще създаде изкуствен вирус -
и ще го пусне сред хората,
свободен да скита...
да променя човешки съдби!
Отдавна кутията на пандора
е отворена и само страх
и ужас в очите се чете...
Небето е безкрайно синьо,
подухва вятъра и златните
листа отронва...
скреж, посребрил е гората,
а надеждата в ледена дантела
е закътана...
Ще мине и това ще мине,
ще пеят птиците над нас,
ветреца южен с полъх топъл,
ще разтопи - дантела ледена
и надеждата ще заблести
в душите и сърцата ни...
И свободата на духът ни
разпръсква пак -
божествени искрици...
и заблестяват те в утринта
на светло бъдеще -
изпълнено с надежда...!
И ще бъдем други,
смирени и пречистени,
където любовта ще бъде -
светлата пътека...
Любовта ще заблести,
ще свети, душите ни
със мир, хармония и вяра -
ще ни докоснат със надежда!
И ето, Всемира с обич
само как пулсира...
Спасена е Земята!
И човечеството...!
26.11.2020г
Катя Джамова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
