4.03.2009 г., 6:37

Надеждата

622 0 0

Една любов умира,

едно сърце разбито в нощта

само мълчи и копнее 

за всички несбъднати мечти.

Една душа вътрешно гори и

иска с настъпването на деня да се изпари.

Една мисъл мощно из главата ти кръжи

и се пита къде, по дяволите, любовта се скри.

Една съдба живота ти върти,

но една измама го разби.

Сега самотен си ти в нощта

и чакаш изгрева на любовта.

Един копнеж в тебе съществува,

една надежда в тебе те крепи,

защото знаеш, че любовта при тебе пак ще долети...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерй Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...