Mar 4, 2009, 6:37 AM

Надеждата

  Poetry » Love
621 0 0

Една любов умира,

едно сърце разбито в нощта

само мълчи и копнее 

за всички несбъднати мечти.

Една душа вътрешно гори и

иска с настъпването на деня да се изпари.

Една мисъл мощно из главата ти кръжи

и се пита къде, по дяволите, любовта се скри.

Една съдба живота ти върти,

но една измама го разби.

Сега самотен си ти в нощта

и чакаш изгрева на любовта.

Един копнеж в тебе съществува,

една надежда в тебе те крепи,

защото знаеш, че любовта при тебе пак ще долети...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валерй Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....