Когато никой до теб не застава,
когато никой ръка не подава,
а толкова нужна е тя
за теб тук и точно сега,
тогава Надеждата се явява,
ръката ти хваща и те спасява!
Надеждата води те през всяка беда
и надеждата често ти дава крила!
А надеждата какво ли е тя?
Понякога е блестяща сълза,
друг път е лъч светлина
или просто дума една...
И всеки път надеждата е тази,
която вярата в теб и мен пази,
вярата, че можем да успеем,
вярата, че можем да живеем!
© Людмила Данова Всички права запазени