14.04.2023 г., 19:24

Надеждата

888 1 4

Когато никой до теб не застава,

когато никой ръка не подава, 

а толкова нужна е тя

за теб тук и точно сега,

 

тогава Надеждата се явява,

ръката ти хваща и те спасява!

Надеждата води те през всяка беда

и надеждата често ти дава крила! 

 

А надеждата какво ли е тя? 

Понякога е блестяща сълза, 

друг път е лъч светлина

или просто дума една... 

 

И всеки път надеждата е тази, 

която вярата в теб и мен пази, 

вярата, че можем да успеем, 

вярата, че можем да живеем! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Данова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

13 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...