Надеждата е жива

Izumrudkata (Катя)
290 3762

22.11.2023 г., 7:41 ч.

Поезия » Свободен стих

323 2 3

Звездни сълзи се отрониха...

от нежната душа на, Надеждата!

За хората които отдавна забравиха

човешките си ценности...

загърбиха ги, оковаха ги в окови...

светът поглеждат а погледа им мътен.

Живота оковал е толкова отдавна –

човеците в окови... и в клетките сами

след себе си заключиха се с катинари...

А сълзиците не спират - заблестя небето!

Все някой ще погледне и ще се помоли!

Надеждата в душата си ще скъта...

ще отпие от бокала звезден -

мъдрост, обич, вяра...

Тогава звездните сълзи в едно се сливат

и блести искра божествена в човека...

прекършени крила - трудно се лекуват!

Но искаш ли...? Вълшебен лек...

ще го получиш...! Щом зрънцето на вяра

расте в човека... то стига до всемира...!

Излъчва светлина и нежен трепет,

погалва сетивата - катинарите отключва

и клетката на страха - рухва до основи...

и човешките ценности - докосват с доброта

и силна воля...воля за живот...

Усмихна се, Надеждата...изпълни се с вяра...

планетата, Земя следва - времевият преход

и е все по- близко до нови вълшебни измерения!

А, жената воин на светлината - дописваше

поредното послание... Надеждата все още е жива!

Тя е като противоотрова в трудните времена на живота!

И с наслада от бокала звезден отпивам - обич и вяра

и надежда за утрешният ден... за да ни има...

за да оставим следа в книгата на световете...!

21.11.2023г

Катя Джамова

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.