22.11.2023 г., 7:41

Надеждата е жива

808 2 3

Звездни сълзи се отрониха...

от нежната душа на, Надеждата!

За хората които отдавна забравиха

човешките си ценности...

загърбиха ги, оковаха ги в окови...

светът поглеждат а погледа им мътен.

Живота оковал е толкова отдавна –

човеците в окови... и в клетките сами

след себе си заключиха се с катинари...

А сълзиците не спират - заблестя небето!

Все някой ще погледне и ще се помоли!

Надеждата в душата си ще скъта...

ще отпие от бокала звезден -

мъдрост, обич, вяра...

Тогава звездните сълзи в едно се сливат

и блести искра божествена в човека...

прекършени крила - трудно се лекуват!

Но искаш ли...? Вълшебен лек...

ще го получиш...! Щом зрънцето на вяра

расте в човека... то стига до всемира...!

Излъчва светлина и нежен трепет,

погалва сетивата - катинарите отключва

и клетката на страха - рухва до основи...

и човешките ценности - докосват с доброта

и силна воля...воля за живот...

Усмихна се, Надеждата...изпълни се с вяра...

планетата, Земя следва - времевият преход

и е все по- близко до нови вълшебни измерения!

А, жената воин на светлината - дописваше

поредното послание... Надеждата все още е жива!

Тя е като противоотрова  в трудните времена на живота!

И с наслада от бокала звезден отпивам - обич и вяра

и надежда за утрешният ден... за да ни има...

за да оставим следа в книгата на световете...!

 

21.11.2023г

Катя Джамова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страницата ми не работи! Не мога да публикувам, оценявам, добавям в любими, нямам и поща
    за което моля да бъда извинена!Мили приятели, бъдете здрави и благословени!

    И все пак нещо ново...
    Сънувам звездната си муза
    как на слънчева люлка се люлее,
    как трепти музика в нея...далечен блян
    закодиран в звездна система...!

    Катя
  • Младене, благодаря ти!
  • Въздействаш, Катя!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...