Звездни сълзи се отрониха...
от нежната душа на, Надеждата!
За хората които отдавна забравиха
човешките си ценности...
загърбиха ги, оковаха ги в окови...
светът поглеждат а погледа им мътен.
Живота оковал е толкова отдавна –
човеците в окови... и в клетките сами
след себе си заключиха се с катинари...
А сълзиците не спират - заблестя небето!
Все някой ще погледне и ще се помоли!
Надеждата в душата си ще скъта... ...