Надеждата и болката едно са
Нима дори безспир към теб да тичам
не ще достигна светлата мечта?
Напразно ли аз чувствата обричам
за тебе да горят от любовта?
И милиони пъти да изричам
най- искрените думи с красота,
да ти повтарям все, че те обичам,
илюзия ли ще е в пустошта?
Не искам да повярвам във миражи.
Фантазия наивно ли приех?
Изпих от самотата много чаши,
до днес тъгата само е с успех.
Към тебе като кръст любов аз нося.
Надеждата и болката едно са...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
