Нима дори безспир към теб да тичам
не ще достигна светлата мечта?
Напразно ли аз чувствата обричам
за тебе да горят от любовта?
И милиони пъти да изричам
най- искрените думи с красота,
да ти повтарям все, че те обичам,
илюзия ли ще е в пустошта?
Не искам да повярвам във миражи.
Фантазия наивно ли приех?
Изпих от самотата много чаши,
до днес тъгата само е с успех.
Към тебе като кръст любов аз нося.
Надеждата и болката едно са...
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
